С приближавенето на празниците не може да не споменем руската салата, която вече няколко поколения считат за традиционно новогодишно блюдо. Това ястие достига до върховете на кулинарния Олимп и заема лидерски позиции сред кулинарните шедьоври от съветско време. Оригиналното й име е "Салата Оливие", утвърдила се е като национално ястие и става популярна в чужбина с названието "руска".
Вече много десетилетия празничната руска трапеза - от пищните маси в ресторанта до студентските вечеринки - е немислима без ястието с аристократично френско наименование "Салата Оливие"
Историята на създаването на оригиналната салата
Първоначалната рецепта на тази салатата е представлявала истинско великолепие и е създадена през втората половина на 19 в. от московския майстор - готвач, французин по произход, Люсиен Оливие (1838-1883).
През 1860 г. в Москва е построена сградата на "Хан "Ермитаж" Оливие"- с белоколонни зали, отделни сепарета, блестящи огледала, отличаваща се с лукс и дворцов разкош на допълненията и мебелировката.
Според всички съществуващи сведения новия хан приличал на най-високоразрядните парижки ресторанти, като рзликата била само в това, че вместо фракове сервитьорите били облечени в традиционните за руски хан облекло. Те преставлявали много скъпи рубашки от фино бяло платно и подпоясни колани от естествена коприна. Персоналът бил избиран също така по благопристоен вид и стройна външност.
Лятната зала на ресторанта "Ермитаж"
През времето на своето съществуване до 1923 г., "Ермитаж" бил скъп, шикозен ресторант. През 80-90 - те години тук отсядали чуждестранните комерсанти, а по-късно се появили и богатите руски търговци, сдобили се с европейски лукс. "Ермитаж" се посещавал също и от интелигенцията, в неговите зали се устройвали тържествени и юбилейни обеди.
Главна забележителност от кухнята на прочутия ресторант била съзадената от собственика салата с необичайно фин вкус - "салата Оливие", начина на приготвянето на която той държал в тайна. Много готвачи се опитвали да приготвят ястието, но никога не се получавало.
Първоначално това не била салата, а пищно блюдо с названието "Майонез из дичи". За приготвянето му се сварявало филе от фазан, нарязано и искусно гарнирано с кубчета бульон, а до тях елегантно разполагали сварени щипки от омар, парченца телешки език, поляти със сос прованс. В центъра се изигал картофен "хълм", с мариновани корнишони, украсен с парченца от яйце. Според замисъла на майстора, "хълмът" в центъра не е бил за ядене, а само за красота, като елемент на декора.
Скоро Оливие забелязал, че много руснаци, абсолютно невежи на масата, веднага разбъркват ястието като овесена каша, унищожавайки внимателно замисления дизайн. Той изпаднал в ужас от това, което видял. Демонстрирайки своето презрение, изобретателния французин смесил всички компоненти, обилно поливайки ги с майонеза.
Творчесткият замисъл на Оливие, отчитайки руския вкус, дал резултат - успеха на новото блюдо бил грандиозен! Салатата станала основна примамка за посетителите на ресторанта. Рецептата се пазела в тайна, като причина за невероятния вкус, били подправките, които Оливие лично поставял в майонезата.
Така платото-прародител на популярното ястие умира, неспособно да издържи натиска на варварските навици на клиентите, за които ценността на блюдото, като обилна храна и удобството били по-важни от естетиката.
През 1929 г. ресторанта е окончателно закрит. В Съветска Русия "Салата Оливие" изчезва подобно на много други буржоазни остатъци.
Тъй като приготовянето на това ястие изисква закупуването на много продукти и е доста трудоемко за ежедневната кухня, било малко вероятно да стане обичайна храна в ежедневното меню.
В момента, когато се предполага, че името Оливие е окончателно забравено, през 1950 г. салатата се завръща в СССР благодарение на емиграцията. Първоначално започва а заема място на масите на напредничавите московчани, а скоро става популярна сред всички съветски хора.
Упростеният вариант на рецептата на Оливие се появява в средите на обеднялата руска емиграция, избягала от революцията през 1917 г. Домакините демонстрирали своята изобретателност, променяйки според възможностите си предишните модни рецепти.
Точно този опростен вариант на прочутата салата се завръща след края на Втората световна война в СССР от Франция.
Емигрантският вариант на "Салата Оливие" бил бързо творчески приспособен от съветските домакини и готвачи към условията на съществуващата тогава съветска действителност, в която всякакви омари липсвали.
Така през 1960 г. съветската рецепта напълно се различавала и от знаменития оригинал от 19 в., и от емигрантския вариант, но пък била постепенно адаптирана към вкусовете на хората и наличието на широко разпространени и достъпни продукти. От оригинала на Люсиен Оливие останала на практика само майонезата. Всички омари, фазани и езици били заменени с варен колбас и кренвирш. Съветската майонеза по това време в голяма степен се доближавала до оригинала.
Следващият етап от историята на салатата започва след 1990 г., когато първоначално като добавка прибавят царевица, а по-късно скариди и пръчици с месо от рак. Престижно става не да се следват традициите, а да се покаже фантазия и аристократизъм. Разбира се, това вече не е рецептата на прочутата "Салата Оливие", а само мита за нея.
За младите днес руската салата е лишена от аурата на празничност, която тя има в спомените на по-възрастните поколения. При достъпността на продуктите, популярната салата стана лесно и бързо за приготвяне блюдо и част от всяка ежедневна трапеза.
Въпреки изобилието от празнични и новогодишни ястия обаче традиционната руска салата все още удържа устойчиво своите водещи позиции.
Източник: supercook.ru
Подобна публикация: КАФЕ ПУШКИНЪ - РОДЕНО ОТ ПЕСЕНТА НА ЖИЛБЕР БЕКО или "АЛЕНКА" ОТ ОБЛОЖКАТА НА ЕНОИМЕННИЯ ШОКОЛАД
Коментари
Публикуване на коментар