Сред нашите емигранти е прието да се счита, че познаването на английски език е необходимо условие, за да си намериш работа в Америка. Може да е така, но не винаги. Във всеки случай, според моя личен опит, познаването на езика може само да навреди. Ако не ми вярвате, ето и моя скромен опит:
По професия аз съм инженер - строител. По времето, когато пристигнах в Америка, имах 15 - годишен стаж зад гърба и бях уверен, че в тази страна рано или късно ще открия приложение на моя безценен опит. Аз съставих хубаво резюме и започнах да го разпращам до инженерните компании. За моя радост, всички мои адресати се оказаха изключително любезни и отзивчиви хора. Всеки ден аз получавах от тях в отговор по две - три писма, в които искрено ми благодаряха за това, че съм проявил интерес към тяхната фирма, изразяваха невъобразим възторг по повод на моята висока квалификация и с огорчение ми съобщаваха, че нямат възможност да ме назначат на работа. Какво да се прави, такива са времената. В продължение на няколко месеца моята увереност в бъдещата кариера на инженер малко отслабна и аз бях гонтов да работя каквото и да е - като чертожник, служител, чистач - само да работя.
Най-накрая съдбата се смили над мен. Обади ми се човек на име Голдберг и ме покани на интервю. Мистър Голдберг беше собственик на малка работилница за изработване на прости метални конструкции, като тези, на които закачат пътни знаци, като "Стоп", "Премини", "Внимание канавка" и други такива. Той се нуждаеше от чертожник. Чертането в случая беше елементарно, а за инженер с петнадесет годишен опит - нищо работа.
Мистър Голдберг ме посрещна с радостна усмивка и веднага започна да ми показва своето произвоство, с което се гордееше, като със собствено дете.Той очевидно искаше да ми направи впечатление, а аз на свой ред исках да направя впечатление на мистър Голдберг и затова нашето първоначално общуване прлиличаше на среща на двама близки родственици след дълга раздяла. Но скоро тона на тази радостна среща започна постепенно да помръква.
Тук аз съм длъжен да направя кратко отклонение за спецификата на своята руска или съветска, както ви харесва, менталност по това време. Какво прави съветския човек, когато иска да направи впечатление на друг човек? Ето какво: обяснява, че той, неговия събесеник, не разбира достатъбно от своята работа, прави всичко не както трябва и изобщо не става. Струва ви се странно? На мен също - днес. Но по това време ми се струваше естествено и зад това стоеше обикновена логика: ако аз ви казвам, че вие не разбирате много от своята професия, значи аз, разбира се, разбирам повече от вас. Значи вие сте длъжен да признаете моето професионално превъзходство, да започнете искрено да ме уважавате и веднага да ме назначите на работа. Разбирате ли?
Затова всичко, което ми показваше мистър Голдберг в своята работилница, срещаше моето снизходително неодобрение. За начало той ме заведе в цеха за заваряване.
- Ето, - каза ми той гордо, дори с известно самодоволство, - Тук правим заварките. Ние почти напълно се отказахме от ръчно заваряване. Имаме няколко съвременни заваръчни автомата.
Признавам, аз никога преди това не бях виждал такива машини за заваряване, каквито ми показа мистър Голдберг, но това не ми попречи да кажа:
- Така ли заварявате?! Това не е нищо. Когато започна работа при Вас, ще ви покажа как правилно да заварявате конструкциите от стомана.
Радостната усмивка се скри от лицето на мистър Голдберг, но аз не обърнах внимание на това. Ние се върнахме в офиса и влязохме в стая, където наведени над чертожните дъски работеха двама чертожника, един китаец и един мексиканец.
- Аха, - казах аз със чувство на превъзходство, - Вие така ли чертаете? Кой чертае така?! Когато започна да работя при вас, ще ви покажа как трябва да се чертае.
Тук мистър Голдберг съвсем престана да се усмихва и в очите му се появи някаква тъга, но аз все още не предавах значение на това. Продължавайки тъжно да не се усмихва, той каза:
- Благодаря Ви, че дойохте. Беше ми приятно да се запознаем. Моля, не ми се обажайте, аз ще Ви потърся, когато е необходимо. Довиждане!
Аз се прибрах у дома и започнах да чакам позвъняването на мистър Голдберг. Измина ден, после втори, а той не се обажаше. На третия ден аз реших да го потърся по телефона. Когато мистър Голдберг чу моя глас, той явно се подразни:
- Защо ми звъните? Нали Ви казах да не ми се обаждате? Аз сам ще Ви потърся, ако трябва.
На което аз отговорих съвсем любезно и без никакво натягане:
- Разбира се, мистър Голдберг. Аз разбирам, мистър Голдберг. Просто помислих, че е възможно да сте изгубил моя телефонен.
- Не съм загубил Вашия телефонен номер. Моля Ви не ми звънете повече.
Аз почаках още три дни, но той не се обади. Тогава реших отново да го потърся. Този път, когато чу моя глас, мистър Голберг освирепя:
- Аз Ви помолих да не ми се обаждате! - нервно изкрещя той - Казах Ви вече, че не съм загубил номера Ви! Знам го наизуст! Моля, престанете да ми се обаждате!
Но аз не исках а се предавам. Работата ми беше необхоима. Казах:
- Мистър Голдберг, ако не ме наемете на работа няма как да разберете как правилно трябва да заварявате.
Мистър Голдберг, който до този момент все още съхраняваше някакво видимо приличие, окончателно загуби контрол над себе си и зави със силен глас:
- Край! Стига! Enough is enough! You go f*** yourself!
И затвори слушалката. Както виждате, мистър Голдберг се оказа не толкова любезен човек. Но аз не се обидих. Тъй като слабо разбирах английски език аз не знаех какво означава go f*** yourself. Аз започнах да ровя из речника, но не открих такава дума или израз. Тогава се обадих на моя приятел Володя.
Володя беше пристигнал в Америка цели шест месеца преди мен и затова се мислеше вече за кореняк американец и познавач на английския език. За мое щастие той се оказа в къщи и аз го попитах знае ли какво значава go f*** yourself.
Както се изясни в последствие, Володя не е знаел какво означава, но да признае, че нещо не знае по английски е равнозначно на това да загуби лицето си. Той каза:
- Какво говориш, старче! Разбира се, че зная! Това е ... как да ти го обясня по руски ... най-общо - идиома.
- Аха, - съгласих се аз. - И какво означава?
- Как да ти го обясня на руски ... Е, най-общо, зависи от контекста.
Тогава аз разказах на Володя цялата история от самото начало: и за това как мистър Голдберг се усмихваше, как ми показа своята работилница, и как аз му звъних много пъти след това и той накрая каза "go f*** yurself".
- Е, сега разбирам. - каза Володя, изслушвайки моя разказ. - Той те взема на работа.
- Не може да бъде! - прошепнах аз, не вярвайки на своето щастие. - Сигурен ли си?
- Дали съм сигурен?! - в гласа на Володя прозвуча сарказъм - Представи си, да, аз съм сигурен! Какво мислиш, че не зная английски ли?!
Моето ликуване нямаше граница. Най - после! Истинска работа! Аз набрах номера на телефона, който вече знаех наизуст.
Мистър Голдберг, отново съм аз, - казах аз задъхвайки се, - Помните ли, аз вчера Ви се обаих , а Вие ми казахте "go f*** yurself"? Помните ли?
- Е, и какво? Да, така казах. - призна мистър Голдберг.
- Кога ще ме назначите?
Настъпи пауза. Очевидно никога в живота на мистър Голдберг не му бяха задавали такъв въпрос. След известно забавяне той каза уморено:
- You go f*** yourself right away!
И затвори слушалката.
На следващата сутрин аз облякох своя най - хубав и единствен костюм, завързах своята най-хубава, единствена вратовръзка и в осем без петнадесет застанах пред мистър Голдберг. Когато ме видя, той се разгневи така, като че ли току що откри косъм в супата си. При това с неговото лице се случи нещо странно: в началото то порозовя, после побеля, а след това се покри с неравни сини петна. Хриптейки, той попита:
- Вие какво правите тук?
- Аз дойдох, за да go f*** yourself - отговорих аз, горд със своите знания по изискания английски език.
- За да ... какво?
- F*** yrself, както поискахте, - повторих аз - Не се безпокойте, мистър Голдберг, аз зная как се прави това. Аз ще правя добре това.
Постепенно до мистър Голдберг започна да достига същността на случващото се. Неговото лице отново порозовя, няколко секунди той си поемаше въздух като риба с отворена уста, а след това изпадна в истеричен, гръмоподобен смях. Той ревеше като цяло стадо жребци и не успя десет минути да се успокои.Зад вратата на офиса започнаха да се тълпят разтревожените сътруници. Пристигна секретарката с чаша вода, но мистър Голдберг със жест я отпрати обратно. Най-накрая той си пое дъх, изтри сълзите и каза:
- Не съм се смял така от осем години, когато моят конкурент спечели в съревнование с мен голяма градска поръчка и умря от инфаркт. Ти заслужаваш награда. Наемам те на работа за две седмици. Ще ти плащам по 2.25, тъй като по закон не мога да ти плащам по-малко. Но ти трябва да се постараеш, иначе тези две седмици могат да се окажат много кратки. Така, че, давай ... gon f*** yourself.
Тук него отново го налегна пристъп на смях и той със знак ми показа да се изнасям.
Така започна моята първа работа в Америка, в малката работилница за направа на метални конструкции. Първите два дни аз изучавах новите за мен американски чертожни инструменти и правила, а през последните три дни на първата седмица произведох и сложих на бюрото на мистър Голдберг пет чертежа. Това беше примерно толкова, колкото произвеждаха двамата чертожника в тази работилница общо за цяла седмица. В края на краищата аз бях инженер с петнадесет годишен стаж, а съветските инженери по мое време чертаеха сами. В края на втората седмица мистър Голдберг ме извика при себе си, затвори вратата на кабинета и ми предложи постоянна работа със заплащане 4.50 на час. Веднага след като аз приех неговото предложение той уволни своите двама чертожника, китаеца и мексиканеца, които работеха много години при него.
- Това е капитализъм, Алекс - ми каза той. - И ние не сме тук не да "валять дурака".
На английски това звучи така:
- We don"`t f*** around here, you know. We f*** ourself. - И той изпадна в смях.
Много, много години изминаха от този момент. Аз успях да направя успешна професионална кариера.Достигнах до нивото на висш ръководител, казано на английски senior menagement в солидна американска компания в Ню Йорк. Моето име е добре познато сред професионалните среди в моята област.
Но никога в продължение на моята многогодишна кариера в САЩ аз не получих такова гигантско, стопроцентно увеличение на заплатаат, каквото ми даде мистър Голдберг преди тридесет години.Така, че каквото и да казват, понякога е по-добре да не разбираш изисканите английски идиоми.
Автор: Александър МАТЛИН
Разказът е преведен на български език и се публикува със знанието и СЪГЛАСИЕТО НА АВТОРА. Благодаря на писателя Александър Матлин, който от много години живее в САЩ за възможността и удоволствието да работя над превода на неговото произведение.
Пообни публикации: 15 ЦИТАТА ОТ НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯ РУСКИ САТИРИК
СМЕЛ АМЕРИКАНЕЦ В МОСКОВСКОТО ГОЛИАНОВО - НАЙ$ОПАСНОТО МЯСТО В СВЕТА
Пообни публикации: 15 ЦИТАТА ОТ НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯ РУСКИ САТИРИК
СМЕЛ АМЕРИКАНЕЦ В МОСКОВСКОТО ГОЛИАНОВО - НАЙ$ОПАСНОТО МЯСТО В СВЕТА
Коментари
Публикуване на коментар