Авторът на "Бармалей", "Доктор Охболи", "Мушица-хубавица" и още не една детски приказки бил скромен и не считал себе си за талантлив писател. Той просто съчинявал приказни истории за своите деца (с възпитанието на които активно се занимавал), за съседските дечица и за всички мъници, които срещал. Но главен талант на самия Чуковски бил бащинството: неговите уроци могат да послужат като пример за много поколения родители, желаещи да развият у своето дете талант и влечение към изкуството.
Корней Чуковски 1960
И така, ето 7-те основни принципа в педагогиката на Чуковски, неподвластни на времето:
НИТО МИНУТА БЕЗ РАБОТА
За Корней Чуковски не съществувала по-страшна постъпка от безделниченето, играта на карти или губенето на времето в празни занимания - това предизвиквало у Чуковски презрение и гняв.
В своята книга "Паметта на детството" Лидия Корнеевна пише:
"Виждайки, че ние се мотаем без работа, той веднага ни намираше занятие: да облепваме учебниците с разноцветна хартия, да подреждаме по големина книгите на рафтовете в неговия кабинет или отваряйки прозореца, да изтупваме праха от тежките томове. За да не вандалстваме или да не си разбием челото."
Но правилото за празното пилеене на времето не важело за игрите. Корней Чуковски поощрявал произволни занятия, които развивали фантазията, лидерския дух, карали мъниците да мислят, рсзсъждават и творят.
ЦЕЛИЯТ ЖИВОТ Е ИГРА
В своята книга с детски спомени дъщерята на Чуковски Лидия разказва за това как като мъници те съвместно с баща им укрепвали брега на Финския залив, където в село Куокалле се намирала вилата им. Било нужно да се напълнят с камъни огромни кошове, които Корней Иванович бил поставил на брега. Самият той подбирал по-големи камъни, а мъниците - по-малки.
"Той спираше до коша, изчакваше ни - камъните над главата - ние заставахме в кръг: "Хвърляй!" - командваше той и с какъв весел грохот камъните падаха в коша! Точно заради този грохот ние се трудехме - носехме... Игра ли беше това или труд?"
ИЗПИТ ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК
Английският език се превърнал за Чуковски в прозорец към света. По открит Бог знае къде самоучител той, тогава все още момче в Одеса, всеки ден научавал нови и нови думи. Той знаел, че този "багаж" ще му помогне някои ден да прочете в оригинал любимите си писатели и поети и за това щастие от познанието бил готов да губи за новите думи часове и дни.
Всеки ден за децата започвал с малък изпит. Трябвало да повторят пред баща си всичко, зададено от вечерта без запъване и паузи. Английската дума се смятала за научена, ако детето можело да я преведе и в двете направления, да я напише, да състави предложение с нея и да я разпознае в произволен текст и контекст.
В писмо до вече пораснали си седемнадесетгодишен син Николай, Чуковски пише :
"Аз съм убеден, че на теб, поета и въобще бъдещия интелигент от огромна помощ ще бъде английския език. Руснак, който не знае нито един чужд език все едно, че е сляп и глух. 7 години без да жаля труд аз те дърпам за ушите към тези знания. А ти се противеше. Опитваше се да се измъкнеш. Нито веднъж не се случи сам, по своя воля да поискаш да узнаеш най - накрая какъв е този език, с който аз започнах да се занимавам на 17 години сам, без учители, без учебници и без всякаква подкрепа."
ЧЕТЕНЕ НА СТИХОВЕ
Четенето на стихове съпровождало всяка морска разходка на семейство Чуковски. Корней Иванович рецитирал много, наизуст и най - различни, съвсем не детски произведения. Случвало се така, че много думи в поетичните произведения били непознати и непонятни за децата, но независимо от това, те все пак разбирали за какво става въпрос, улавяйки общия смисъл благодарение на ритъма на стиха. Много по-късно Корней Иванич ще напише в послеслова към своята книгата от деца за възрастни "От две до пет ":
КУЛТУРА И СЕМЕЙНИ ЦЕННОСТИ"Изумителният детски слух към музикалното звучене на стиха, само ако той не е погубен от малоумните възрастни, леко схваща всички тези вариации на ритъма, които, надявам се, в значителна степен способстват стихотворното развитие на детето."
Най - много от всичко писателят се боял от невежеството, плашел се от това че неговите деца ще започнат да приличат на тези неграмотни дрипльовци, на които той достатъчно се бил нагледал в своето детство в Одеса. Той държал на статута на интелигент не от тщеславие, на него наистина му било мъчно за бездарните хора, не умеещи и не желаещи да се запознаят с огромната, сияеща световна култура. Затова той така непримиримо изкоренявал от своите деца мързела, равнодушието към новите знания, опитвал се да разкрие таланта на всяко от тях, да ги зарази със жажда за творчество, дори в началото да се налагало това да става със сила.
РАВНОДУШИЕ КЪМ СТРАНИЧНИ ОЦЕНКИ
При всичките свои изисквания Чуковски е бил абсолютно равнодушен към успехите на децата в гимназията. След случай, когато директора на учебното заведение набил свой възпитаник, Коля и Лида преминават напълно на домашно обучение, но дотогава успеха на сина и дъщеря му не го занимавал. Той не вярвал, че учителите могат да увлекат със своите знания децата и поради тази причина не изисквал от тях резултати. Затова пък Корней Иванич поощрявал всичките им увлечения, например на Коля, който обичал географията носел атласи и карти при всяко свое пътуване.
Удивително е, че по същия начин той се отнасял към нелюбимите за тях предмети, помагайки на децата да се отърват от тяхното бреме.
"Аз бях напълно лишена от дори и най малки способности към аритметиката - пише Лида -Убеждавайки се, че математическото мислене ми е чуждо, че колкото и сили да губех за задачи и примери, работата винаги завършваше със сълзи а не отговори, той започна да решава задачите вместо мен и без срам ми даваше да ги препиша, за най-голям ужас на нашата домашна учителка."
НАДБЯГВАНЕ СЪС СТРАХА"Да знае таблицата за умножение, четири правила и достатъчно с нея!" - казваше той -" Да си на осем години се случва веднъж в живота. Няма защо главата да се товари с това, срещу което тя се съпротивлява. А тази свежест на възприятията, такава памет повече няма да се повтори."
Смелостта съвсем не е качество по рождение. Корней Чуковски я възпитавал у своите деца, доказвайки чрез личния си пример, че страха не може да победи човека. Той без умора плувал, гмуркал се, карал ски. Дори сноусърфът да се счита за съвременно изобретение, детския поет го овладял в началото на миналия век и се движел по замръзналия фински залив, което предизвиквало удивление у съседните жители.
"Той и нас ни отвикваше от това да се боим, мен и Коля. Той заповядваше да се изкачим по разклонените борове. Още. Още по-високо! Но в случая той сам стои под боровете и заповядва, а ние можехме да се опираме на неговия глас."
Веднъж обаче с мъниците се случила опасност не режисирана и не измислена от бащата. Неочаквано при разходка ги нападнало огромно съседско куче, което си изкопало дупка под оградата. Корней Чуковски забранил на децата да бягат, хванал ги за ръка и им заповядал да повтарят след него, без значение какво се случва. "Едно, две, три. Прави същото като мен."
"Той пусна нашите ръце и падна на четири крака в праха. Всички ние седем души на четири крака: той, и Боба, и Коля, и аз, Митя, Ида, Павка.
"Бау, бау, бау!" - излая той. Кучето се удиви до смърт. "Бау, бау, бау!" -подхванахме ние. Кучето, сякаш го замеряха с камъни, избяга с подвита опашка.
Навярно за първи път в своя кучешки живота то видя хора на четири крака. Дълго след това ние продължихме да лаем. Дълго след като той се повдигна, изчисти с ръце панталоните си, а кучето по корем изпълзя в градината и се суши под зелената веранда. Той не успя веднага да ни успокои."
фотографии: moiarussia.ru
Може да прочетете също: 15 ЦИТАТА ОТ НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯ РУСКИ САТИРИК
"Оказва се че това е такова наслаждение - да лаеш като куче!"Източник: letidor.ru
фотографии: moiarussia.ru
Може да прочетете също: 15 ЦИТАТА ОТ НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯ РУСКИ САТИРИК
Коментари
Публикуване на коментар