В запис за американския сайт The Players' Tribune, нападателят на руския сборен отбор Фьодор Смолов си спомня своя първи мач на световно първенство, благодари на своите родители за любовта към четенето и познанията по английски език и обясни на чужденците, че в Русия ги очаква гостоприемно посрещане.
Фьодор Смолов
Библиотеката - един от най-ярките спомени от детството
Когато бях на 5 (и още не ходех на училище) мама ме заведе на място, което никога не бях посещавал. Това беше билиотеката за чуждестранна лтература. Ние влязохме и тя каза: "Тук ти ще учиш английск език".
През следващата година аз посещавах курс по арглийски език в библиотеката. Заедно с мен учеха деца на моите години. Ние се състезавахме кой най-добре ще научи азбуката и се сприятелихме. Помня малко от самите занятия, но добре запомних мирисът на бибилиотеката - това беше миризмата на стари книги. Запомних колко тихо беше там. Около мен имаше много книги, но аз не знаех какво е написано в тях - в това имаше нещо тайнствено.
Един ден, както често се случва при децата, аз се оплаках на родителите си: "Защо моите приятели играят цял ден, а аз тряба да уча английски език?"
В началото трябва да разкажа малко за моите родители. Те имат много различни характери: моят баща е строг и неразговорчив, а мама - нежна, съпрежвяваща и многословна. Това е идеален съюз на противополажности. Но в този случай те отговориха еднакво: "Езикът ще ти отвори света."
Аз съм роден през 1990 г. - година преди разпадането на Съветския съюз. Това е време на голяма неопределеност. Аз съм бил твърде малък, за да осъзная случващото се. За мнозина настъпиха тежки времена. Чувал съм за Перестройката, но не разбрах до край какво е това. Имаше надежда за промяна, за нов старт за страната с богата история. В детството ми не ме напускаше чувството, че света е по-голям от това, което аз познавам. Може би света е твърде голям за моето разбране.
Русия е ограмна страна и мнозина нямат възможност да видят останалия свят. Без футбола може би и аз нямаше да успея. Аз израснах в град, който се нарича Саратов. Намира се на 800 километра югоизточно от Москва, на Волга. Вероятно вие никога не сте чували за този град. Когато хората мислят за Русия, те говорят за Москва или Санкт Петербург - големи градове, където има големи възможности във всяка сфера - било туризъм, футбол, образование или култура. Като че ли целия свят се намира някъде другаде, само не и в твоя град.
Трябва да благодаря на своите родители за това, че ме научиха да мечтая. Те направиха всичко по силите си, за да позная нещо ново, без да се ограничавам със Саратов, Москва или дори Русия. В нашия дом имаше неголяма библиотека с книги на английски език и родителите ми се стараеха да ми предадат любовта си към четенето. Много преди аз да успея да прочета или разбера книгите на Достоевски, аз се радвах, че имам това име. Казваха ми, че този писател е уважаван в целя свят. С интонация на гордост аз казвах на хората:"Аз се казвам Фьодор."
Аз изучавах английски език през всичките години в училище. За това трябва да кажа благодаря на мама и баба. Те ми показаха важността от изучаването на чужд език, заставяха ме да се занимавам допълнително. През лятото преди да премина в друг клас, докато моите приятели дори не мислеха да учат език, мама ме заставяше да чета по 20 страници от книга на английски език. В края на деня аз преразказвах това, което бях прочел и не можех да си измисля нищо, защото и тя четеше същия откъс. Понякога това ми се струваше рутина, но помня как прочетох "Сто години самота" само за една седмица. Прекрасна книга. Тя е за цикъла в началото родителите се грижат за децата - възпитават ги, обучават ги, а после самите те стават възрастни и вече сами се грижат за родителите и този кръг се потаря. На мен ми харесане само красивия стил на написаното, но и дълбокия смисъл. Маркес е искал да покаже, че в действителност всички ние си приличаме, независимо от това, къде сме се родили. Подобрявайки позанията си по езика аз започнах да чета все повече и повече. Благодарение на четенето аз започнах да мечтая за пътешествия. В този момент аз все още не знаех как да постигна това.
Футболът ме свърза със света извън Саратов. През лятото на 1998 г. аз гледах първия мач от Световното първенство по футбол във Франция. Аз съм на осем и стоя на пода в нашата квартира. Зидан шутира два пъти и Франция надиграва Бразилия на финала. Не помня детайли, но запомних атмосферата на стадиона в Париж, където двата национални отбора са обградени от пощурели фенове. В моя дом проникна новия, възхитителен свят на футбола.
Но в Саратов нямаше футболна традиции. Помня как на седем години се явих на кастингв местната футболна академия. Условията бяха далеч от идеалните - на полето нямаше трева, само мръсотия, беше невъзможно да се играе с бутони. Аз отстъпвах на другите по ръст, но не и по скорост. Правехме упражнения - бягане на 30 метра, водеде на топката, удар по вратата, а треньора ни наблюдаваше внимателно .
Аз си казах: "Каквито и да са упражненията, старай се да бъдеш първи". След занятията треньорът се прближи към мен. Той е от тези, които хвалят и ругаят с една и съща интунация. "Доволен съм от твоите резултати - каза той - Можеш да дойдеш."
Дори и в тази възраст аз разбрах, че футбола може да ми отвори много врати.
Съществуват много стериотипи за руснацте. В детството си гледах много американски флми, в които лошите момчета бяха руснаци. И това е смешно - нито един от тези персонажи не можеше да говори нормално руски. Но, ако говорим сериозно, много от стериотипите не водят до никъде. Това се вижда от новините. Да, в Русия има реални проблеми, както и в Америка, както и други страни.
Аз не говоря за правителствата. На мен са ми интересни хората. Ако вие срещнете руснаци на улицата, вие може би ще се изненадате колко много знаят те за изкуството, историята и света. Най-вероятно тях ги интересуват същите неща, както и вас. И мнозина знаят англййски, особено младите. Затова ви предлагам, ако посетите Светоното първенство по футбол, общувайте с руските хора - на нас ще ни бъде интересно да научим от къде сте и кои сте. Уверен съм и говоря от името на болшинството от руснацте - Световното първенство по футбол е невероятно събитие за нас. И аз искам да предам на останалия свят кратко съобщение:
Добре дошли!
Независимо от това дали ще посетите моята страна или ще следите първенството в друга част на света аз ви каня в Русия.
Това е първото Световно първенство за мен и Русия. Аз искам колкото е възможно повече хора да посетят нашата страна по време на първенството. Аз искам те да видят, че това е съвременна страна, като останалите, че това е място на добри и открити хора. Ние имаме всичко, което ви е необходимо: отлични ресторанти, нощни клубове, музеи, архитектура - всичко! Ние имаме огромна, огромна история, с която вие може да се запознаете, ако пожелаете.
Каня ви с гордост и отговорно. Ние искаме да направим всичко, което е по слите ни, за да направим добро първенство и да посрещнем света. В своя най-добър вид Световното първенство по футбол, както и Олимпиадата са не просто спорт - това е отлична възможност на всеки четири години за месец да си спомним, че всички ние сме съседи. В това първенство ще вземат участие 32 правителства или 32 отбора. Тук ще играят 32 отбора, които представят милиони хора.
За това - добре дошли и "спасибо". Нали на добрия стопанин е нужен достоен гост. Мисля, че да си страна - домакин е като да срещнеш непознат: ти не знаеш от къде е той, кой е и от къде идва, но все пак отваряш вратата и му предлагаш да влезе. И се надяваш да го опознаеш по-добре.
Светът е все още огромен, както аз мислех в детството си. Но колкото повече ние научаваме един за друг, толкова по-малко остава.
Надявам се вие да почувствате това в Русия.
Подобна публикация: "ДВА ВОДКА, СПАСИБО": БЕЛГИЕЦ СЪЗДАДЕ КЛИП ЗА МОНДИАЛ 2018
Коментари
Публикуване на коментар