"Не забудь и ты, эти летние
подмосковные вечера..."
Ако ви зададат въпроса: "Кои са най-популярните съветски песни?"със сигурност мнозина от вас ще посочат "Калинка", "Катюша" и ... "Подмосковски вечери" ("Подмосковные вечера").
.
фотография: kartinkof.club
Десетилетия след разпадането на СССР, създадената през далечната 1956 г. композиция продължава да се радва на нестихваща популярност далеч извън пределите на необятната страна.
Обстоятелствата покрай раждането на този хит са твърде обикновени. Песента, както често се случва по това време, е поръчкова. Създадена е за документален филм със заглавие "В дните на Спартакиадата", разказ за Лятната спартакиада на народите на СССР през 1956 г.. Според замисъла е била необходима лирична композиция. Заданието е поставено на утвърдени имена в песенния жанр - композитора Василий Соловьов-Седой и поета Михаил Матусовски. В следвоенните години Соловьев-Седой е особено популярен с лирико-песенното си творчество.
Поетът, сценарист, преводач и военен кореспонденти Михаил Матусовски е автор на текстове на нашумели песни, като: "На безымянной высоте", "С чего начинается Родина", "Старый клён" и др.
Авторите на песента "Подмосковные вечера"
М. Матусовски и В. Соловьов-Седой
Фото: historyonesong.co
Според многократно преразказваната история, авторите съчиняват песента във вила в Комарово. За това дивно и толкова популярно курортно селище на север от Санкт-Петербург вече сме разказвали (подробности може да прочетете тук).
Композиторът предлага за основа вече написана и считана от него за несполучлива мелодия, а Матусовски нахвърля бързо текста. Така се появява песента "Ленинградски вечери". Това е оригиналното заглавие на композицията, но тъй като трябвало да бъде изпълнена на фона на кадри от подмосковието, се налагат съответни промени в текста.
Художественият съвет се отнеся скептично към набързо сътворената песен, която със своята вяла мелодия не се съчетава особено със спортния сюжет на филма. Достатъчно време за подмяна обаче няма, и тя е приета. С изпълнителя също не всичко се случва според плановете. Нашумелият по това време певец Марк Бернес, когото канят да изпее "Вечерите...", отказва с думите: "Що за песен е това, която се чува и не се чува? А и що за река - ту се движи, ту не се движи?" На което пък Соловьов - Седов, известен с чувството си за хумор отговаря: "Нормална гениална песен".
По удивителен начин, времето показва, че той е абсолютно прав. Любопитно е, че самият композитор не харесва своето популярно произведение: "Скучна, тягостна, тъжна ... " са неговите определения.
Артистът от Болшой театър Евгений Кибкало е следващия, към когото се обръщат, но неговия тържествен баритон не се съчетава хармонично с общото звучене на песента.
По това време се появява и актьора от Московския художествен театър Владимир Трошин, който пее композицията някак тихо, камерно и задушевно... Точно той е и първия изпълнител на песента, превърнала се по-късно в символ и хит.
Самият филм не е особено сполучлив. С приключването на Спартакиадата вероятно песента също е щяла да бъде забравена. В тези години обаче било прието песните, звучали във филм да бъдат записани за фонда на радиото. Така Владимир Трошин бил поканен за запис. Директорът и ръководител на оркестъра на Всесъюзното радио Виктор Кнушевицки по някакъв начин се впечатлява от композицията и песента е преаранжирана и записана с хор и оркестър. С излъчването й започват да валят писма с молба да я пуснат отново и отново, докато става ясно, че композицията се звучи всеки ден по Всесъюзното радио и цялата многомилионна страна знае и пее тази "скромна" мелодия.
Година по-късно, през лятото на 1957- ма година "Подмосковные вечера" е изпълнена на закриването на VI Всемирно фестивал на младежите и студентите в Москва и се превръща в негова "визитна" картичка. При закриването на фестивала 34 000 участника от 131 страни чуват и отнасят със себе си тази незабравима мелодия. За песента това е само началото на пътя към световната слава.
Малко известен факт е, че повече от 50 години песента "Подмосковные вечера" е изключително популярна в Китай и с нея са свързани спомените и младостта на няколко поколения китайци. През същата 1957 г. композицията е преведена на китайски език от Сюе Фан - млад, 23- годишен преводач. В този момент той изобщо не предполага, че леко меланхоличната мелодия ще спечели огромна популярност в цялата страна. Хората я припяват и танцуват на концерти и вечеринки.
През следващата година отново в Москва се провежда Международния конкурс на името на П.И. Чайковски, призът на който печели младия и никому неизвестен американски пианист Ван Клиберн. Музикантът гастролира из СССР и при едно от тези посещения, на неформална среща със Соловьов-Седой те свирят композицията на четири ръце. На своя заключителен концерт пред затаила дъх публика, талантливия музикант изпълнява "Подмосковние вечера" на фортепиано, като й придава съвсем ново звучене. Под неговите изкусни пръсти познатата композиция зазвучава по-наситено и дълбоко. Изпълнението е прието изключително възторжено от въодушевената публика. По- късно Ван Клиберн включва мелодията в своя репертоар и песента напуска пределите на СССР.
През всички тези години "Подмосковные вечера" е изпълнявана в различни жанрове и има многочислени аранжировки.
Тя става неизменна част от джазовия репертоар и се изпълнява и до днес най- вече в стил традиционен джаз.
През 1961 г. холандската джаз-група New Orleans Syncopators записва песента с нов аранжимент и заглавие "Midnight in Miscow"("Полунощ в Москва"), аранжиран от лидера на групата Jan Burgers. Този вариант е използван и във версията на британската джаз група Kenny Ball & His Jazzmen. В тяхно изпълнение композицията става световен хит и достига номер две в класацията на сингли в Обединеното кралство през януари 1962 и номер две в US Billboard Hot 100 през месец март същата година. Популярната мелодия звучи соло и в песента "Shout it Out", която влиза в албума на група хеви- метъл групата U. D.O Holy (Германия). Песента е изпълнявана на английски, испански, на френски и италиански, шведски, китайски, японски, на иврид ...
През 1962 г. "Союзмультфильм" създава и кукления филм "Песента лети по света" ("Песня летите по свету"). Умишлено опростените рисунки тук умело се съчетават съчетават с великолепното музикално оформление по мотиви от песента на Соловьов- Седой "Подмосковски вечери" - проникновено соло на различни езици и оркестрова аранжировка с използването на стилове, характерни за различни страни и народи.
Интересни факти, свързани с популярната мелодия:
* Песента е вписана в книгата на рекордите "Гинес"
* Фрагмент от "Подмосковные вечера" звучи като сигнал в радио "Маяк". Англоезичните предавания на Radio Moscow също използва инструментална версия на "Moscow Nights"
* Песента заема почетно място в репертоара на Ансамбъла за песни и танци на Руската Армия А.В. Александров
За "КАТЮША": ПЕСЕНТА - СИМВОЛ НА СВЕЩЕНАТА ВОЙНА може да прочетете ТУК
Текст на песента:
Не слышны в саду даже шорохи.
Все здесь замерло до утра.
Если б знали вы, как мне дороги
Подмосковные вечера.
Речка движется и не движется,
Вся из лунного серебра.
Песня слышится и не слышится
В эти тихие вечера.
Что ж, ты, милая, смотришь искоса,
Низко голову наклоня?
Трудно высказать и не высказать
Все, что на сердце у меня.
А рассвет уже все заметнее.
Так, пожалуйста, будь добра,
Не забудь и ты эти летние
Подмосковные вечера.
Коментари
Публикуване на коментар